Търсене
Моля, въведете името, адреса или БУЛСТАТ/ЕИК на предприятието, чийто отчет търсите и натиснете бутон "Търсене" !


Последна новина
Изтича крайният срок за публикуването на Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, както и на ГФО и Докладите за дейността на непререгистрираните ЮЛНЦ за 2023 г
04.06.2024 г
На 30.06.2024 г изтича крайният срок за публикуването на Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч на предприятията, които не са извършвали дейност през 2023 г.
В този срок, всички предприятия, които за периода 2023 г едновременно отговарят на следните условия:
- не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
- не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
- не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и
- не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби,
следва да публикуват Декларация по образец, относно това обстоятелство, освен ако липсата на дейност не е започнала преди 2023 г, и вече такава декларация е била публикувана за някой предходен период след 01.01.2019 г, тъй като задължението за публикуване на Декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 оп Зсч започна да се прилага за периоди, започващи на и след 01.01.2019 г- еднократно.
Публикуването следва да стане в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ за предприятията, които са вписани там, а за всички останали- в икономическо издание или в интернет.
На 30.06.2024 г изтича и крайният срок за публикуването на годишните финансови отчети- ГФО и Докладите за дейността за 2023 г на непререгистрираните в ТРРЮЛНЦ, юридически лица с нестопанска цел- ЮЛНЦ, което следва да се извърши в икиномическо издание или в интернет.
Остава задължението на предприятията, които са извършвали дейност, да публикуват ГФО 2023 г до 30.09.2024 г, съответно в ТРРЮЛНЦ, когато са вписани там и в интернет или икономическо издание- за всички останали.
Така сроковете за публикуване на ГФО и Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч през 2024 г са, както следва:
До 30-ти юни 2024 г:
- Всички Декларации за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, ако вече през предходни години не са публикувани такива, независимо къде се публикуват и
- ГФО за 2023 г на непререгистрираните ЮЛНЦ- в икономически издания или интернет.
До 30-ти септември 2024 г:
- ГФО за 2023 г на предприятията, които са търговци по смисъла на Търговския закон- ТЗ и на пререгистрираните ЮЛНЦ- в ТРРЮЛНЦ и
- ГФО за 2023 г на предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 3 (ДЗЗД, граждански дружества, нотариални сдружения, адвокатски дружества и съдружия, търговските представителства, регистрираните вероизповедания, църковните настоятелства, сдруженията на етажната собственост и всички юридически лица, които не са търговци и юридически лица с нестопанска цел, неподлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ)- в икономическо издание или интернет.
За неспазването на тези задължения, могат да Ви бъдат наложени санкции по Закона за счетоводството и по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
От "АВЕ КОМЕРС" ЕООД

Въпроси и отговори
» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2020, 2021 и 2022 г. Какво да направим?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?
» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

|
Конституционен съд отмени единната сметка *
05.02.2014 г
Конституционният съд (КС) е отменил единната сметка за приходите, с която отпадна възможността гражданите и фирмите да посочват кое от задълженията си към данъчните погасяват, а с вноските им автоматично се покриваше най-старото, научи “Труд”.
Решението на КС е било взето днес с 8 на два гласа. Против отмяната на въведената по искане на бившия финансов министър Симеон Дянков единна сметка са били само съдиите Румен Ненков и Благовест Пунев. КС е решил казуса в отсъствието на Пламен Киров и Красен Стойчев.
Точните мотиви на съда се очаква да бъдат публикувани утре, но “Труд” научи какви са основните аргументи.
Според КС с единната сметка се създава заплаха за правата на осигурените у нас и се нарушава принципът на правовата държава. Това става, тъй като човек може да внесе пари за пенсия, безработица и болест, а всъщност със сумата да бъдат погасени данъчни задължения. Според КС така се застрашава осигурителната система.
В мотивите си съдът посочвал още, че не може задължението да се плащат данъци да се противопоставя на правото на осигуряване. Ненков и Пунев не били съгласни с тази теза, защото това, че нечии вноски в НОИ не са преведени, не го прави неосигурен, а е достатъчно работодателят само да е декларирал задължението. Останалите им колеги обаче са били на мнение, че с декларации пенсиите не се плащат, научи “Труд”.
Единната сметка в Националната агенция за приходите (НАП) бе въведена с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в края на 2012 г. С тях бе отменено и задължението на данъчните да разпределят вноските на бизнеса по осигурителните фондове и в здравната каса до края на всеки работен ден (виж мнението на НАП по-долу). Липсата на срок поставя в риск правата на гражданите, е решил единодушно КС и е обявил за противоконституционно отпадането на този текст от кодекса. С решението му той автоматично се връща. Не така лесно е положението с единната сметка. Според юристи, след като КС я е отменил, старата разпоредба, която позволяваше на хората да избират кое от задълженията си погасяват, не придобива отново сила. На нейно място парламентът ще трябва да гласува друг текст.
Данъчните: Имаме готовност за реакция
От Националната агенция за приходите заявиха, че имат готовност за реакция, каквото и да бъде решението на Конституционния съд. Данъчните ще излязат и с официална позиция по решението.
Управляващите ще имат 2-3 седмици, за да предотвратят правния вакуум, който се създава с решението. Толкова ще отнеме влизането му в сила. То трябва да бъде публикувано в “Държавен вестник” след 15 дни и ще произведе ефекта си три дни след това.
Въвеждането на единната сметка в края на 2012 г. бе по настояване на бизнеса, който от години се оплакваше, че харчи по 100 - 150 млн. лв. годишно за банкови такси заради попълване на купища отделни платежни нареждания. Разпоредбата, според която погасяването на задълженията трябва да става по реда на настъпването им, обаче бе допълнителна мярка, която финансовото министерство въведе, за да се облекчи проблемът с натрупаните огромни просрочени задължения на бизнеса и гражданите в НАП.
От началото на 2014 г. единната сметка бе допълнително усъвършенствана, като главницата на дълга вече може да се плаща с предимство, за да не се трупат лихви. Освен това самоосигуряващите се, които до края на м.г. губеха осигурителни права, заради единната сметка вече имат право да платят с предимство осигурителните си вноски. С това на практика основните проблеми с единната сметка бяха решени. Произнасянето на КС обаче връща проблема в началната му точка.
Източник: Труд
* Заглавието наше
|
|
"АВЕ КОМЕРС" ЕООД е вписано, като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД в Публичния регистър, воден от Комисията за защита на личните данни под рег.№ 150265.
Внимание! Всички права запазени!
Това издание или отделни негови части, включително идея, оформление, графики, изображения, текстове, алторитми са продукт на труда на екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД, поради което всяко размножаване, цитиране, копиране, публикуване, предаване, въвеждане в информационни системи, по какъвто и да е начин, без изрично писмено съгласие на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД или без позоваването на този сайт, включително с линк към него, както и създаването и ползването на други сайтове със същото или подобно предназначение със същия или подобен алгоритъм и организация на оборот, регистрация и удостоверяване на информацията, ще се смята за нарушаване на правата, обект на защита на Закона за авторското право и сродните му права и ще се преследва по съответен съдебен и/или административен ред.
Етикети: Публикуване на ГФО 2023, Публикуване на ГФО 2022, годишен финансов отчет, годишни финансови отчети, финансов отчет, финансови отчети, отчет, отчети, гфо, ГФО, закон за счетоводството, публикуване, публикуване на гфо, публикуване на ГФО, публикуване на годишен финансов отчет, публикуване на отчети, публикуване на отчет, онлайн, on-line, баланс, одитор, приходи, разходи, фирма, БУЛСТАТ, ЕИК, специализирано интернет издание за публикуване на гфо, специализиран сайт за публикуване на гфо, национален регистър за публикуване на гфо, firmeni otcheti, gfo, firmeni, otcheti, publikuvane, otcheti.com, гражданско дружество, неперсонифицирано дружество, ДЗЗД, НПО, СНЦ, сдружение, фондация, асоциация, ЮЛНЦ, осигурителна каса, търговско представителство, одит, кой трябва да публикува гфо, къде трябва да се публикуват ГФО, до кога трябва да се публикуват гфо, до кога е крайния срок, краен срок, какво трябва да се публикува, как да публикувам гфо, колко струва публикуване на гфо
|