Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни* НОВИНИ

Последна новина
НАП отчете рекорден ръст на събраните през 2022 г. просрочени задължения
Над 5 млрд. лв. неплатени в срок налози са постъпили в бюджета през миналата година

16.02.2023 г

Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения, отчете Националната агенция за приходите. Над 5 млрд. лв. данъци и осигурителни вноски са събрани през изминалата година в резултат на усилията на публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП, което е с почти 30 % повече в сравнение с 2021 г.

По-високата събираемост се дължи на ранното уведомяване на гражданите и фирмите, които са пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При трайна липса на съдействие и плащане от страна на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а в някои случаи се търси отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми.

Над 348 млн. лв. са просрочените задължения, събрани от НАП през 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Благодарение на автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват приходната агенция преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. При наличие на задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.

От приходната агенция препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите на НАП с ПИК или КЕП, за да проверят дали имат задължения и какъв е актуалният им размер. В случаите на образувано изпълнително производство, клиентите, които изпитват финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител, за да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения.

Източник: НАП

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни*

24 февруари 2016 г

Ивет Миткова

Фирмите отделят по 423 часа годишно за попълване на справки, декларации и преводи на суми

България оглавява черна класация по данъчна бюрокрация. Това показва поредното проучване Paying Taxes 2016 на PricewaterhouseCoopers (PWC). Според новия доклад на PWC у нас една обикновена средна по големина фирма трябва да отделя по 423 часа, или повече от два работни месеца годишно, за да изпълнява задълженията си на данъкоплатец. Времето включва попълване и подаване на справки, декларации, внасяне и възстановяване на суми, проверки и ревизии.

Оказва се, че страната, която се гордее с най-ниски ставки в ЕС, същевременно е №1 по бумащина. За сравнение: румънските компании посвещават само 159 часа годишно на формалности, свързани с данъци и такси. И още едно показателно число - средният брой часове за страните от Евросъюза е 173. Да не говорим за Сан Марино, Люксембург и Швейцария, където загубеното за уреждане на данъчни задължения време е 50-60 часа.

В доклада на PWC се отбелязва, че в световен мащаб данъчната бюрокрация намалява и България не е изключение, като основната причина е, че общуването с чиновниците все повече преминава от гишета и хартия към компютъра и интернет. Така в последната година времето за плащане на данъци у нас се е съкратило с 31 часа, или почти 4 работни дни. Подобни тенденции очерта и последното изследване на Световната банка Doing business. То обаче ясно показва, че други държави намаляват бюрокрацията по-бързо от България и затова страната ни е изпаднала от 82-ро на 88-о място.

При това има сериозен риск България да бетонира аутсайдерската си позиция догодина заради въвеждането на данък "уикенд" по начин, който обърква бизнеса и му създава допълнителни административни трудности. Д-р Москов засега млъкна за данък "вредни храни", но и това си остава потенциална опасност за фирмите.

В доклада на PWC се посочва, че у нас предприятията всяка година имат да плащат 14 вида данъци и данъкоподобни такси - като винетки и еконалози например. Това данъчно многообразие също доближава страната ни към дъното на класацията. В Норвегия бизнесът е най-улеснен, защото има само 4 вида плащания, в Швеция са 6, а в Латвия, Малта и Полша по 7. Гръцките фирми пък плащат по 8 налога. Все пак има и по-зле от нас по този показател - в Кипър и Люксембург данъците и таксите за бизнеса са над 20.

По обща данъчна тежест - 27 на сто, България е сред отличницитe. Данъчната тежест в съседна Румъния е 42%, в Австрия е 51.7%, в Чехия - 50.4%, в Гърция - 49.6%, а в Германия - 48.8%. Но македонските фирми отделят едва 12.9% от доходите си за плащане на данъци.

Осигуровките и подоходните налози гълтат най-много време на бизнеса в България - 226 часа. Налозите върху потреблението - ДДС и акцизи, "струват" на компаниите средно 165 часа, а корпоративните - 32 часа.

ОЩЕ ЗАСЕЧКИ

Според проучване на Българската стопанка камара (БСК) от края на миналата година най-много време в изплащането на данъците си фирмите губят заради честата промяна в нормативната уредба, с която се променят и декларациите, бланките, режимите и сроковете. По тяхна информация най-важните фирмени закони у нас се преправят по 3-8 пъти годишно. Данните на БСК показват, че плащането на данъци се превръща в огромна тежест не толкова заради ставките, колкото заради процедурите за деклариране и плащане.

Източник: Сега

* заглавието наше