Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни* НОВИНИ

Последна новина
Изтича крайният срок за публикуването на Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, както и на ГФО и Докладите за дейността на непререгистрираните ЮЛНЦ за 2023 г

04.06.2024 г

На 30.06.2024 г изтича крайният срок за публикуването на Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч на предприятията, които не са извършвали дейност през 2023 г.

В този срок, всички предприятия, които за периода 2023 г едновременно отговарят на следните условия:
- не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
- не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
- не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и
- не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби,
следва да публикуват Декларация по образец, относно това обстоятелство, освен ако липсата на дейност не е започнала преди 2023 г, и вече такава декларация е била публикувана за някой предходен период след 01.01.2019 г, тъй като задължението за публикуване на Декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 оп Зсч започна да се прилага за периоди, започващи на и след 01.01.2019 г- еднократно.

Публикуването следва да стане в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ за предприятията, които са вписани там, а за всички останали- в икономическо издание или в интернет.

На 30.06.2024 г изтича и крайният срок за публикуването на годишните финансови отчети- ГФО и Докладите за дейността за 2023 г на непререгистрираните в ТРРЮЛНЦ, юридически лица с нестопанска цел- ЮЛНЦ, което следва да се извърши в икиномическо издание или в интернет.

Остава задължението на предприятията, които са извършвали дейност, да публикуват ГФО 2023 г до 30.09.2024 г, съответно в ТРРЮЛНЦ, когато са вписани там и в интернет или икономическо издание- за всички останали.

Така сроковете за публикуване на ГФО и Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч през 2024 г са, както следва:

До 30-ти юни 2024 г:
- Всички Декларации за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, ако вече през предходни години не са публикувани такива, независимо къде се публикуват и
- ГФО за 2023 г на непререгистрираните ЮЛНЦ- в икономически издания или интернет.

До 30-ти септември 2024 г:
- ГФО за 2023 г на предприятията, които са търговци по смисъла на Търговския закон- ТЗ и на пререгистрираните ЮЛНЦ- в ТРРЮЛНЦ и
- ГФО за 2023 г на предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 3 (ДЗЗД, граждански дружества, нотариални сдружения, адвокатски дружества и съдружия, търговските представителства, регистрираните вероизповедания, църковните настоятелства, сдруженията на етажната собственост и всички юридически лица, които не са търговци и юридически лица с нестопанска цел, неподлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ)- в икономическо издание или интернет.

За неспазването на тези задължения, могат да Ви бъдат наложени санкции по Закона за счетоводството и по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

От "АВЕ КОМЕРС" ЕООД

Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни*

24 февруари 2016 г

Ивет Миткова

Фирмите отделят по 423 часа годишно за попълване на справки, декларации и преводи на суми

България оглавява черна класация по данъчна бюрокрация. Това показва поредното проучване Paying Taxes 2016 на PricewaterhouseCoopers (PWC). Според новия доклад на PWC у нас една обикновена средна по големина фирма трябва да отделя по 423 часа, или повече от два работни месеца годишно, за да изпълнява задълженията си на данъкоплатец. Времето включва попълване и подаване на справки, декларации, внасяне и възстановяване на суми, проверки и ревизии.

Оказва се, че страната, която се гордее с най-ниски ставки в ЕС, същевременно е №1 по бумащина. За сравнение: румънските компании посвещават само 159 часа годишно на формалности, свързани с данъци и такси. И още едно показателно число - средният брой часове за страните от Евросъюза е 173. Да не говорим за Сан Марино, Люксембург и Швейцария, където загубеното за уреждане на данъчни задължения време е 50-60 часа.

В доклада на PWC се отбелязва, че в световен мащаб данъчната бюрокрация намалява и България не е изключение, като основната причина е, че общуването с чиновниците все повече преминава от гишета и хартия към компютъра и интернет. Така в последната година времето за плащане на данъци у нас се е съкратило с 31 часа, или почти 4 работни дни. Подобни тенденции очерта и последното изследване на Световната банка Doing business. То обаче ясно показва, че други държави намаляват бюрокрацията по-бързо от България и затова страната ни е изпаднала от 82-ро на 88-о място.

При това има сериозен риск България да бетонира аутсайдерската си позиция догодина заради въвеждането на данък "уикенд" по начин, който обърква бизнеса и му създава допълнителни административни трудности. Д-р Москов засега млъкна за данък "вредни храни", но и това си остава потенциална опасност за фирмите.

В доклада на PWC се посочва, че у нас предприятията всяка година имат да плащат 14 вида данъци и данъкоподобни такси - като винетки и еконалози например. Това данъчно многообразие също доближава страната ни към дъното на класацията. В Норвегия бизнесът е най-улеснен, защото има само 4 вида плащания, в Швеция са 6, а в Латвия, Малта и Полша по 7. Гръцките фирми пък плащат по 8 налога. Все пак има и по-зле от нас по този показател - в Кипър и Люксембург данъците и таксите за бизнеса са над 20.

По обща данъчна тежест - 27 на сто, България е сред отличницитe. Данъчната тежест в съседна Румъния е 42%, в Австрия е 51.7%, в Чехия - 50.4%, в Гърция - 49.6%, а в Германия - 48.8%. Но македонските фирми отделят едва 12.9% от доходите си за плащане на данъци.

Осигуровките и подоходните налози гълтат най-много време на бизнеса в България - 226 часа. Налозите върху потреблението - ДДС и акцизи, "струват" на компаниите средно 165 часа, а корпоративните - 32 часа.

ОЩЕ ЗАСЕЧКИ

Според проучване на Българската стопанка камара (БСК) от края на миналата година най-много време в изплащането на данъците си фирмите губят заради честата промяна в нормативната уредба, с която се променят и декларациите, бланките, режимите и сроковете. По тяхна информация най-важните фирмени закони у нас се преправят по 3-8 пъти годишно. Данните на БСК показват, че плащането на данъци се превръща в огромна тежест не толкова заради ставките, колкото заради процедурите за деклариране и плащане.

Източник: Сега

* заглавието наше