Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни* НОВИНИ

Последна новина
Как да избегнете глоба, ако сте изпуснали срока да публикувате декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г?

10 август 2023 г

Ако сте изпуснали срока за публикуване на декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч)- 30-ти юни 2023 г, все още има начин да изпълните изискванията на закона и да избегнете глоба.

ВАЖНО: Ако през 2020 г, 2021 г или 2022 г вече сте публикували такава декларация и продължавате да нямате дейност без прекъсване от тогава, не сте нарушили нищо и нямате задължение да публикувате нищо.

Тук става въпрос за тези, които са без дейност и въобще не се публикували до сега декларация, или след публикуването и, са въобновили дейността си и сега са я прекъснали отново.

КАКЪВ Е НАЧИНЪТ?

Възможността да се публикува Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч (декларация за липса на дейност или декларация за неактивност) е облекчение от общото задължение да се публикува Годишен финансов отчет от всяко предприятие. И тъй като е облекчение, изборът дали да се възползвате от него е Ваш. Ако не се възползвате от облекчението, за Вас остава задължението за публикуване на ГФО 2022 г до 30-ти септември 2023 г, съответно в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ, ако сте вписани там, а за останалите в икономическо издание или интернет.

Ако постъпите по този начин и следващата година отново нямате дейност, трябва да публикувате до 30.06.2024 г декларация да липса на дейност през 2023 г

От „АВЕ КОМЕРС“ ЕООД

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни*

24 февруари 2016 г

Ивет Миткова

Фирмите отделят по 423 часа годишно за попълване на справки, декларации и преводи на суми

България оглавява черна класация по данъчна бюрокрация. Това показва поредното проучване Paying Taxes 2016 на PricewaterhouseCoopers (PWC). Според новия доклад на PWC у нас една обикновена средна по големина фирма трябва да отделя по 423 часа, или повече от два работни месеца годишно, за да изпълнява задълженията си на данъкоплатец. Времето включва попълване и подаване на справки, декларации, внасяне и възстановяване на суми, проверки и ревизии.

Оказва се, че страната, която се гордее с най-ниски ставки в ЕС, същевременно е №1 по бумащина. За сравнение: румънските компании посвещават само 159 часа годишно на формалности, свързани с данъци и такси. И още едно показателно число - средният брой часове за страните от Евросъюза е 173. Да не говорим за Сан Марино, Люксембург и Швейцария, където загубеното за уреждане на данъчни задължения време е 50-60 часа.

В доклада на PWC се отбелязва, че в световен мащаб данъчната бюрокрация намалява и България не е изключение, като основната причина е, че общуването с чиновниците все повече преминава от гишета и хартия към компютъра и интернет. Така в последната година времето за плащане на данъци у нас се е съкратило с 31 часа, или почти 4 работни дни. Подобни тенденции очерта и последното изследване на Световната банка Doing business. То обаче ясно показва, че други държави намаляват бюрокрацията по-бързо от България и затова страната ни е изпаднала от 82-ро на 88-о място.

При това има сериозен риск България да бетонира аутсайдерската си позиция догодина заради въвеждането на данък "уикенд" по начин, който обърква бизнеса и му създава допълнителни административни трудности. Д-р Москов засега млъкна за данък "вредни храни", но и това си остава потенциална опасност за фирмите.

В доклада на PWC се посочва, че у нас предприятията всяка година имат да плащат 14 вида данъци и данъкоподобни такси - като винетки и еконалози например. Това данъчно многообразие също доближава страната ни към дъното на класацията. В Норвегия бизнесът е най-улеснен, защото има само 4 вида плащания, в Швеция са 6, а в Латвия, Малта и Полша по 7. Гръцките фирми пък плащат по 8 налога. Все пак има и по-зле от нас по този показател - в Кипър и Люксембург данъците и таксите за бизнеса са над 20.

По обща данъчна тежест - 27 на сто, България е сред отличницитe. Данъчната тежест в съседна Румъния е 42%, в Австрия е 51.7%, в Чехия - 50.4%, в Гърция - 49.6%, а в Германия - 48.8%. Но македонските фирми отделят едва 12.9% от доходите си за плащане на данъци.

Осигуровките и подоходните налози гълтат най-много време на бизнеса в България - 226 часа. Налозите върху потреблението - ДДС и акцизи, "струват" на компаниите средно 165 часа, а корпоративните - 32 часа.

ОЩЕ ЗАСЕЧКИ

Според проучване на Българската стопанка камара (БСК) от края на миналата година най-много време в изплащането на данъците си фирмите губят заради честата промяна в нормативната уредба, с която се променят и декларациите, бланките, режимите и сроковете. По тяхна информация най-важните фирмени закони у нас се преправят по 3-8 пъти годишно. Данните на БСК показват, че плащането на данъци се превръща в огромна тежест не толкова заради ставките, колкото заради процедурите за деклариране и плащане.

Източник: Сега

* заглавието наше