Специализирано интернет издание за публикуване на
 

ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ-ГФО 2019 г


съгласно изискванията на чл.38, ал.1, т.3 и Декларации по чл.38, ал.9, т.2 за предприятията по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството

 

Публикувани при нас
до сега
над 18 000 ГФО
Търсене
Моля, въведете името, адреса или БУЛСТАТ/ЕИК на предприятието, чийто отчет търсите и натиснете бутон "Търсене" !

Разширено търсене





Последна новина
КЗЛД: При публикуване на декларации за липса на дейност в интернет, можете да приложите подходът за публикуване на актове в търговския регистър

04.02.2020 г

В отговор на наше запитване от 13.01.2020 г, днес- 04.02.2020 г, получихме отговор от Комисия за защита на личните данни, относно това как, с оглед опазване на правото на защита на личните данни на представляващите предприятията без дейност, да се спазят разпоредбите на българското и европейско законодателство в областта на защита на личните данни при публикуването на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Зсч, изискваща вписването на ЕГН на представляващия предприятието.

Отправянето на запитване се наложи от факта, че за разлика от публикуването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ, където е уредено при входиране на актове за обяване, да се входира екземпляр с пълни данни и такъв със заличени данни, като публично и неограничено достъпен е само екземплярът със заличени данни, то при публикуването в интернет няма изрична регламентация, която да дава право на публикуващите да заличат личните си данни и по този начин техните данни биха били публично и неограничено достъпни в продължение на 3 години.

Отговорът на комисията е: „... с цел следването на принципите на Общия регламент, при оповестяване на описаните в запитването Ви декларации, можете да приложите по аналагия подходът, който е предвиден за обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ.“


Припомняме, че подходът при обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ е:

* Обстоятелствата и актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни, по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 (Основание- чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ)

* Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от нас и за предоставянето на публичен достъп до тях. (Основание- чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ)


Следователно:

На основание чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни, а когато в тях лични данни са посочени и това не се изисква по закон, то на основание чл.19, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, се приема, че сте дали съгласие личните Ви данни да бъдат огласени и публично достъпни на този сайт.

 

Запитване до Комисия за защита на личните данни от 13.01.2020 г

Отговор от Комисията за защита на личните данни от 04.02.2020 г

 

От „АВЕ КОМЕРС“ ЕООД




Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2016, 2017 и 2018 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 31 март. Можем ли да я публикуваме до 30 юни? вижте повече ..


Фирмите в България всяка година отделят по цели два месеца, за да се занимават само с данъчни*

24 февруари 2016 г

Ивет Миткова

Фирмите отделят по 423 часа годишно за попълване на справки, декларации и преводи на суми

България оглавява черна класация по данъчна бюрокрация. Това показва поредното проучване Paying Taxes 2016 на PricewaterhouseCoopers (PWC). Според новия доклад на PWC у нас една обикновена средна по големина фирма трябва да отделя по 423 часа, или повече от два работни месеца годишно, за да изпълнява задълженията си на данъкоплатец. Времето включва попълване и подаване на справки, декларации, внасяне и възстановяване на суми, проверки и ревизии.

Оказва се, че страната, която се гордее с най-ниски ставки в ЕС, същевременно е №1 по бумащина. За сравнение: румънските компании посвещават само 159 часа годишно на формалности, свързани с данъци и такси. И още едно показателно число - средният брой часове за страните от Евросъюза е 173. Да не говорим за Сан Марино, Люксембург и Швейцария, където загубеното за уреждане на данъчни задължения време е 50-60 часа.

В доклада на PWC се отбелязва, че в световен мащаб данъчната бюрокрация намалява и България не е изключение, като основната причина е, че общуването с чиновниците все повече преминава от гишета и хартия към компютъра и интернет. Така в последната година времето за плащане на данъци у нас се е съкратило с 31 часа, или почти 4 работни дни. Подобни тенденции очерта и последното изследване на Световната банка Doing business. То обаче ясно показва, че други държави намаляват бюрокрацията по-бързо от България и затова страната ни е изпаднала от 82-ро на 88-о място.

При това има сериозен риск България да бетонира аутсайдерската си позиция догодина заради въвеждането на данък "уикенд" по начин, който обърква бизнеса и му създава допълнителни административни трудности. Д-р Москов засега млъкна за данък "вредни храни", но и това си остава потенциална опасност за фирмите.

В доклада на PWC се посочва, че у нас предприятията всяка година имат да плащат 14 вида данъци и данъкоподобни такси - като винетки и еконалози например. Това данъчно многообразие също доближава страната ни към дъното на класацията. В Норвегия бизнесът е най-улеснен, защото има само 4 вида плащания, в Швеция са 6, а в Латвия, Малта и Полша по 7. Гръцките фирми пък плащат по 8 налога. Все пак има и по-зле от нас по този показател - в Кипър и Люксембург данъците и таксите за бизнеса са над 20.

По обща данъчна тежест - 27 на сто, България е сред отличницитe. Данъчната тежест в съседна Румъния е 42%, в Австрия е 51.7%, в Чехия - 50.4%, в Гърция - 49.6%, а в Германия - 48.8%. Но македонските фирми отделят едва 12.9% от доходите си за плащане на данъци.

Осигуровките и подоходните налози гълтат най-много време на бизнеса в България - 226 часа. Налозите върху потреблението - ДДС и акцизи, "струват" на компаниите средно 165 часа, а корпоративните - 32 часа.


ОЩЕ ЗАСЕЧКИ

Според проучване на Българската стопанка камара (БСК) от края на миналата година най-много време в изплащането на данъците си фирмите губят заради честата промяна в нормативната уредба, с която се променят и декларациите, бланките, режимите и сроковете. По тяхна информация най-важните фирмени закони у нас се преправят по 3-8 пъти годишно. Данните на БСК показват, че плащането на данъци се превръща в огромна тежест не толкова заради ставките, колкото заради процедурите за деклариране и плащане.

 

Източник: Сега

* заглавието наше

"АВЕ КОМЕРС" ЕООД е вписано, като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД в Публичния регистър, воден от Комисията за защита на личните данни под рег.№ 150265.

Внимание! Всички права запазени!
Това издание или отделни негови части, включително идея, оформление, графики, изображения, текстове, алторитми са продукт на труда на екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД, поради което всяко размножаване, цитиране, копиране, публикуване, предаване, въвеждане в информационни системи, по какъвто и да е начин, без изрично писмено съгласие на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД или без позоваването на този сайт, включително с линк към него, както и създаването и ползването на други сайтове със същото или подобно предназначение със същия или подобен алгоритъм и организация на оборот, регистрация и удостоверяване на информацията, ще се смята за нарушаване на правата, обект на защита на Закона за авторското право и сродните му права и ще се преследва по съответен съдебен и/или административен ред.

 

Етикети: годишен финансов отчет, годишни финансови отчети, финансов отчет, финансови отчети, отчет, отчети, гфо, ГФО, закон за счетоводството, публикуване, публикуване на гфо, публикуване на ГФО, публикуване на годишен финансов отчет, публикуване на отчети, публикуване на отчет, онлайн, on-line, баланс, одитор, приходи, разходи, фирма, БУЛСТАТ, ЕИК, специализирано интернет издание за публикуване на гфо, специализиран сайт за публикуване на гфо, национален регистър за публикуване на гфо, firmeni otcheti, gfo, firmeni, otcheti, publikuvane, otcheti.com, гражданско дружество, неперсонифицирано дружество, ДЗЗД, НПО, СНЦ, сдружение, фондация, асоциация, ЮЛНЦ, осигурителна каса, търговско представителство, одит, кой трябва да публикува гфо, къде трябва да се публикуват ГФО, до кога трябва да се публикуват гфо, до кога е крайния срок, краен срок, какво трябва да се публикува, как да публикувам гфо, колко струва публикуване на гфо

Карта на сайта   ♦   Гласувайте за нас!   ♦   Политиката за защита на личните данни