БВП е нараснал за сметка на налозите, събрани неправомерно от бизнеса НОВИНИ

Последна новина
Удължен е срока за превалутиране на капиталите на търговските дружества до края на 2028 година

02 септември 2026 г

Народното събрание прие промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, с които срока за превалутиране на капиталите на търговските дружества се удължава от 12 на 36 месеца от датата на въвеждането на еврото.

Така дружествата ще разполагат с още две години, за да приведат капитала си от левове в евро и да отразят промяната в учредителните си документи. На практика срокът се удължава до края на 2028 г.

С промените се уточнява и редът, по който ще се представят устави и дружествени договори при вписвания в Търговския регистър. Превалутиран устав или дружествен договор няма да се изисква при всяко вписване, само заради промяната на капитала в евро. Такива документи ще бъдат необходими, когато конкретното вписване, така или иначе, е свързано с промени в устава или дружествения договор.

Това означава, че дружествата няма да са задължени да предприемат отделна процедура единствено за да представят превалутирани учредителни документи, както беше досега при публикуване на годишни финансови отчети, например. Промяната ще се извършва в рамките на сроковете и процедурите, приложими към съответното дружество, а актуализираните документи ще се представят, когато има и друго основание за промяна в тях.

Това не отменя изискването за спазване на срока- края на 2028 г, т.е.ако в дружеството за тези 3 години не са настъпили промени, изискващи промени и в устава или дружествения договор, преди края на 2028 година, то е задължено да поиска обявяване на превалутиран капитал в дружествените си документи.

Законопроектът беше приет на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание. С удължаването на срока и с уточняването на изискванията за представяне на превалутирани документи се създава по-практичен ред за дружествата при преминаването към евро.

Промените засягат широк кръг търговски дружества и имат значение както за сроковете за превалутиране на капитала, така и за документите, които ще се представят при бъдещи вписвания в Търговския регистър.

Промяната има за цел да разтовари и нормализира работата на търговския регистър, който се затрупа с огромен брой заявления за кратко време, което доведе до много голямо забавяне при вписванията.

От АВЕ КОМЕРС ЕООД

БВП е нараснал за сметка на налозите, събрани неправомерно от бизнеса

За шест месеца данъчните са глобили неправомерно над 50 000 фирми

Автор: Лили Мирчева- Класа
Дата: 9.7.2012

Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал за сметка на данъците, събрани неправомерно от бизнеса, заяви Божидар Данев, изпълнителен директор на Българската стопанска камара (БСК), на пресконференция в понеделник. По думите му БВП на България за първото тримесечие на годината има ръст 0,5% в сравнение с предходното, при положение че основните му компоненти сочат надолу - потреблението е намаляло, търговският дисбаланс е минус 800 млн. лв., публичните разходи също са намалели. „Затова имаме и излишък, който се точи от коректния бизнес“, обясни той.

През последните шест месеца се наблюдава експанзия на ДДС измамите, като месечно се източват над 50 млн. лв. от хазната. Основният проблем е, че законът за ДДС позволява данъчните да събират два пъти данъка от коректни фирми. В резултат над 50 000 фирми са глобени неправомерно с актове. За да защитят дружествата, които работят на светло, от БСК са изпратили на НАП, ДАНС и МВР списък с около 50 фирми, за които имат информация, че точат налог. Според Данев става дума за истинска епидемия, разразила се по законов път.

От 2 г. българските фирми живеят в данъчен ад, а най-големият крадец на ДДС е държавата,

заяви Кирил Вътев от асоциацията на месопреработвателите. „От НАП очакват всяка фирма да познава счетоводството на доставчиците си, до което няма как да имаме достъп. И данъчните прилагат коварство - те знаят кой доставчик не е внесъл ДДС, но започват да санкционират наред, не се признават фактури и не става ясно коя сделка се приема за действителна. В резултат - има спрели работа фирми, съкращения на хора, навлизане на вносни продукти“, коментира Вътев. Той заяви още, че данъчните вменяват контролни функции на легитимни фирми, предупреждавайки ги да внимават с кого търгуват. „Ние правим бизнес, не се занимаваме с издирвателна дейност“, заяви Сабина Влахова от Съюза на българските мелничари. Според нея фирмите фантоми са недосегаеми, а държавата би могла да се справи с проблема.

За да се спре с фалита на български фирми и намаляване на инвестициите, местното производство и износа, от БСК настояват да се изгради публичен регистър с данни за постъпленията на ДДС и акцизи, вкл. и възстановяването им в законов срок. Сред възможните решения на проблема са и проследяването на паричните потоци на изрядните дружества, както и бързо и ефективно прилагане на наказателното законодателство към всички потърсени и „ненамерени на адрес“ фирми.

От бизнеса настояват и за отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит, както и да се въведе облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред НАП. Сред останалите предложения на бизнеса за преодоляване на данъчните измами и източването на ДДС са промяна в законодателството за увеличаване на наказанията за „първото неизрядно данъчно задължено лице“, както и инкриминиране на продажби с фалшиви фактури.

Източник: Класа

"Решение на европейския съд в Люксембург от 21 юни:

С оглед на разпоредбите на Шеста директива данъчнозадълженото лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, не може да носи обективна отговорност във връзка с получените от него фактури и не е длъжно да доказва, в случай на нарушение от страна на издателя на фактурата, че са изпълнени изискванията по член 44, параграф 5 от Закона за ДДС.

Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

Всъщност, данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.

Следователно, като налага на данъчнозадължените лица изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица."