Търсене
Моля, въведете името, адреса или БУЛСТАТ/ЕИК на предприятието, чийто отчет търсите и натиснете бутон "Търсене" !


Последна новина
Как да избегнете глоба, ако сте изпуснали срока да публикувате декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г?
10 август 2023 г
Ако сте изпуснали срока за публикуване на декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч)- 30-ти юни 2023 г, все още има начин да изпълните изискванията на закона и да избегнете глоба.
ВАЖНО: Ако през 2020 г, 2021 г или 2022 г вече сте публикували такава декларация и продължавате да нямате дейност без прекъсване от тогава, не сте нарушили нищо и нямате задължение да публикувате нищо.
Тук става въпрос за тези, които са без дейност и въобще не се публикували до сега декларация, или след публикуването и, са въобновили дейността си и сега са я прекъснали отново.
КАКЪВ Е НАЧИНЪТ?
Възможността да се публикува Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч (декларация за липса на дейност или декларация за неактивност) е облекчение от общото задължение да се публикува Годишен финансов отчет от всяко предприятие. И тъй като е облекчение, изборът дали да се възползвате от него е Ваш. Ако не се възползвате от облекчението, за Вас остава задължението за публикуване на ГФО 2022 г до 30-ти септември 2023 г, съответно в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ, ако сте вписани там, а за останалите в икономическо издание или интернет.
Ако постъпите по този начин и следващата година отново нямате дейност, трябва да публикувате до 30.06.2024 г декларация да липса на дейност през 2023 г
От „АВЕ КОМЕРС“ ЕООД

Въпроси и отговори
» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?
» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

|
БВП е нараснал за сметка на налозите, събрани неправомерно от бизнеса
За шест месеца данъчните са глобили неправомерно над 50 000 фирми
Автор: Лили Мирчева- Класа
Дата: 9.7.2012
Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал за сметка на данъците, събрани неправомерно от бизнеса, заяви Божидар Данев, изпълнителен директор на Българската стопанска камара (БСК), на пресконференция в понеделник. По думите му БВП на България за първото тримесечие на годината има ръст 0,5% в сравнение с предходното, при положение че основните му компоненти сочат надолу - потреблението е намаляло, търговският дисбаланс е минус 800 млн. лв., публичните разходи също са намалели. „Затова имаме и излишък, който се точи от коректния бизнес“, обясни той.
През последните шест месеца се наблюдава експанзия на ДДС измамите, като месечно се източват над 50 млн. лв. от хазната. Основният проблем е, че законът за ДДС позволява данъчните да събират два пъти данъка от коректни фирми. В резултат над 50 000 фирми са глобени неправомерно с актове. За да защитят дружествата, които работят на светло, от БСК са изпратили на НАП, ДАНС и МВР списък с около 50 фирми, за които имат информация, че точат налог. Според Данев става дума за истинска епидемия, разразила се по законов път.
От 2 г. българските фирми живеят в данъчен ад, а най-големият крадец на ДДС е държавата,
заяви Кирил Вътев от асоциацията на месопреработвателите. „От НАП очакват всяка фирма да познава счетоводството на доставчиците си, до което няма как да имаме достъп. И данъчните прилагат коварство - те знаят кой доставчик не е внесъл ДДС, но започват да санкционират наред, не се признават фактури и не става ясно коя сделка се приема за действителна. В резултат - има спрели работа фирми, съкращения на хора, навлизане на вносни продукти“, коментира Вътев. Той заяви още, че данъчните вменяват контролни функции на легитимни фирми, предупреждавайки ги да внимават с кого търгуват. „Ние правим бизнес, не се занимаваме с издирвателна дейност“, заяви Сабина Влахова от Съюза на българските мелничари. Според нея фирмите фантоми са недосегаеми, а държавата би могла да се справи с проблема.
За да се спре с фалита на български фирми и намаляване на инвестициите, местното производство и износа, от БСК настояват да се изгради публичен регистър с данни за постъпленията на ДДС и акцизи, вкл. и възстановяването им в законов срок. Сред възможните решения на проблема са и проследяването на паричните потоци на изрядните дружества, както и бързо и ефективно прилагане на наказателното законодателство към всички потърсени и „ненамерени на адрес“ фирми.
От бизнеса настояват и за отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит, както и да се въведе облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред НАП. Сред останалите предложения на бизнеса за преодоляване на данъчните измами и източването на ДДС са промяна в законодателството за увеличаване на наказанията за „първото неизрядно данъчно задължено лице“, както и инкриминиране на продажби с фалшиви фактури.
Източник: Класа
"Решение на европейския съд в Люксембург от 21 юни:
С оглед на разпоредбите на Шеста директива данъчнозадълженото лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, не може да носи обективна отговорност във връзка с получените от него фактури и не е длъжно да доказва, в случай на нарушение от страна на издателя на фактурата, че са изпълнени изискванията по член 44, параграф 5 от Закона за ДДС.
Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.
Всъщност, данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.
Следователно, като налага на данъчнозадължените лица изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица."
|