БВП е нараснал за сметка на налозите, събрани неправомерно от бизнеса НОВИНИ

Последна новина
НАП отчете рекорден ръст на събраните през 2022 г. просрочени задължения
Над 5 млрд. лв. неплатени в срок налози са постъпили в бюджета през миналата година

16.02.2023 г

Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения, отчете Националната агенция за приходите. Над 5 млрд. лв. данъци и осигурителни вноски са събрани през изминалата година в резултат на усилията на публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП, което е с почти 30 % повече в сравнение с 2021 г.

По-високата събираемост се дължи на ранното уведомяване на гражданите и фирмите, които са пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При трайна липса на съдействие и плащане от страна на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а в някои случаи се търси отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми.

Над 348 млн. лв. са просрочените задължения, събрани от НАП през 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Благодарение на автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват приходната агенция преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. При наличие на задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.

От приходната агенция препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите на НАП с ПИК или КЕП, за да проверят дали имат задължения и какъв е актуалният им размер. В случаите на образувано изпълнително производство, клиентите, които изпитват финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител, за да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения.

Източник: НАП

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

БВП е нараснал за сметка на налозите, събрани неправомерно от бизнеса

За шест месеца данъчните са глобили неправомерно над 50 000 фирми

Автор: Лили Мирчева- Класа
Дата: 9.7.2012

Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал за сметка на данъците, събрани неправомерно от бизнеса, заяви Божидар Данев, изпълнителен директор на Българската стопанска камара (БСК), на пресконференция в понеделник. По думите му БВП на България за първото тримесечие на годината има ръст 0,5% в сравнение с предходното, при положение че основните му компоненти сочат надолу - потреблението е намаляло, търговският дисбаланс е минус 800 млн. лв., публичните разходи също са намалели. „Затова имаме и излишък, който се точи от коректния бизнес“, обясни той.

През последните шест месеца се наблюдава експанзия на ДДС измамите, като месечно се източват над 50 млн. лв. от хазната. Основният проблем е, че законът за ДДС позволява данъчните да събират два пъти данъка от коректни фирми. В резултат над 50 000 фирми са глобени неправомерно с актове. За да защитят дружествата, които работят на светло, от БСК са изпратили на НАП, ДАНС и МВР списък с около 50 фирми, за които имат информация, че точат налог. Според Данев става дума за истинска епидемия, разразила се по законов път.

От 2 г. българските фирми живеят в данъчен ад, а най-големият крадец на ДДС е държавата,

заяви Кирил Вътев от асоциацията на месопреработвателите. „От НАП очакват всяка фирма да познава счетоводството на доставчиците си, до което няма как да имаме достъп. И данъчните прилагат коварство - те знаят кой доставчик не е внесъл ДДС, но започват да санкционират наред, не се признават фактури и не става ясно коя сделка се приема за действителна. В резултат - има спрели работа фирми, съкращения на хора, навлизане на вносни продукти“, коментира Вътев. Той заяви още, че данъчните вменяват контролни функции на легитимни фирми, предупреждавайки ги да внимават с кого търгуват. „Ние правим бизнес, не се занимаваме с издирвателна дейност“, заяви Сабина Влахова от Съюза на българските мелничари. Според нея фирмите фантоми са недосегаеми, а държавата би могла да се справи с проблема.

За да се спре с фалита на български фирми и намаляване на инвестициите, местното производство и износа, от БСК настояват да се изгради публичен регистър с данни за постъпленията на ДДС и акцизи, вкл. и възстановяването им в законов срок. Сред възможните решения на проблема са и проследяването на паричните потоци на изрядните дружества, както и бързо и ефективно прилагане на наказателното законодателство към всички потърсени и „ненамерени на адрес“ фирми.

От бизнеса настояват и за отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит, както и да се въведе облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред НАП. Сред останалите предложения на бизнеса за преодоляване на данъчните измами и източването на ДДС са промяна в законодателството за увеличаване на наказанията за „първото неизрядно данъчно задължено лице“, както и инкриминиране на продажби с фалшиви фактури.

Източник: Класа

"Решение на европейския съд в Люксембург от 21 юни:

С оглед на разпоредбите на Шеста директива данъчнозадълженото лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, не може да носи обективна отговорност във връзка с получените от него фактури и не е длъжно да доказва, в случай на нарушение от страна на издателя на фактурата, че са изпълнени изискванията по член 44, параграф 5 от Закона за ДДС.

Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

Всъщност, данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.

Следователно, като налага на данъчнозадължените лица изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица."