Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни НОВИНИ

Последна новина
Предлагат двойно увеличение на лимита за плащания в брой на 10 000 евро

България трябва да обмисли повишаване на националния лимит за плащания в брой от 5000 на 10 000 евро, за да защити конкурентната позиция на местния бизнес и да се подготви за новите европейски регулации. В свой подробен анализ Фискалният съвет посочва, че тази стъпка е наложителна с оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624.

Новата европейска рамка, насочена срещу изпирането на пари, въвежда хармонизиран таван от 10 000 евро за бизнес трансакции в целия ЕС от 2027 година, като целта е да се осигурят предвидими условия за работа и да се улесни трансграничната търговия.

Текущият по-нисък праг в България създава излишни административни затруднения, принуждавайки компаниите да разделят плащания или да използват множество финансови инструменти. Това води до излишни оперативни разходи и забавяния, които са особено осезаеми за стартиращите предприятия и предприемачите. Увеличаването на лимита би опростило значително операциите и би повишило финансовата ефективност, без да отслабва механизмите за наблюдение на подозрителни сделки. Европейската рамка съзнателно не ограничава плащанията между физически лица, признавайки легитимността на парите в брой в ежедневния живот. Австрия, Германия, Унгария и скандинавските страни не прилагат изобщо подобни ограничения. Хърватия, Чехия и Испания вече прилагат прагове от 10 000 евро или повече.

Източник: econ.bg

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2022, 2023 и 2024 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече .

Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни

30.06.2012 г

Конституционен съд обяви за противоконституционно налагането на санкции срещу работници и служители, работещи без трудов договор. С Решение № 7 от 19.06.2012 г по конституционно дело № 2/2012, съдът постанови, че работниците и служителите са по-слабата страна в едно трудово правоотношение, нямат възможност да контролират своите работодатели и следвотелно не могат да носят административно наказателна отговорност за явяването си на работа без трудов договор, т.е. не могат да бъдат глобявани.

Съдът постанови още, че държавата има задължение да се грижи за създаването на условия за осъществяването на правото на труд и че налагането на глоби не се помества в подхода, постановен от Конституцията, разбирайте- НЕ МОЖЕ ДЪРЖАВАТА ДА ГЛОБЯВА ГРАЖДАНИТЕ ЗА СОБСТВЕНАТА СИ НЕСВЪРШЕНА РАБОТА:

"Следователно чл. 414а КТ е неконституционен, защото най-напред противоречи на чл. 16 от Конституцията, тъй като законът не защитава и не гарантира труда, а наказва работника или служителя. На следващо място той не е в съответствие и с чл. 48 от Конституцията, защото държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на работника или служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор. "

Но най-важният аргумент на Конституционен съд е НАРУШЕНИЕТО НА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА- държавата се опитва да се намесва и налага административни санкции за неизпълнение на задължения от частноправен характер.

"Член 414а КТ влиза в противоречие и с Хартата на основните права на Европейския съюз, която има непосредствено действие в Република България като държава-членка на Съюза и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В Хартата правото на труд има уредба (чл. 15) като “право-свобода” в дял втори, озаглавен “Свободи”: всеки има право да работи и свободно да престира своя труд. Оспореният чл. 414а несъмнено поставя ограничения (гарантирани със санкция) на това основно право. Поначало ограничения на основните права, вкл. правата–свободи са допустими (Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.), стига да се спазва принципът на пропорционалността (чл. 5, ал. 1 и 4 от Договора за ЕС), който принцип трайно присъства и в практиката на Конституционния съд (Решение № 20 от 1998 г. по к.д. № 16 от 1998 г.; Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2 от 2002 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.). "

От Екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД