Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни НОВИНИ

Последна новина
Как да избегнете глоба, ако сте изпуснали срока да публикувате декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г?

10 август 2023 г

Ако сте изпуснали срока за публикуване на декларация, че не сте извършвали дейност през 2022 г по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч)- 30-ти юни 2023 г, все още има начин да изпълните изискванията на закона и да избегнете глоба.

ВАЖНО: Ако през 2020 г, 2021 г или 2022 г вече сте публикували такава декларация и продължавате да нямате дейност без прекъсване от тогава, не сте нарушили нищо и нямате задължение да публикувате нищо.

Тук става въпрос за тези, които са без дейност и въобще не се публикували до сега декларация, или след публикуването и, са въобновили дейността си и сега са я прекъснали отново.

КАКЪВ Е НАЧИНЪТ?

Възможността да се публикува Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Зсч (декларация за липса на дейност или декларация за неактивност) е облекчение от общото задължение да се публикува Годишен финансов отчет от всяко предприятие. И тъй като е облекчение, изборът дали да се възползвате от него е Ваш. Ако не се възползвате от облекчението, за Вас остава задължението за публикуване на ГФО 2022 г до 30-ти септември 2023 г, съответно в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел- ТРРЮЛНЦ, ако сте вписани там, а за останалите в икономическо издание или интернет.

Ако постъпите по този начин и следващата година отново нямате дейност, трябва да публикувате до 30.06.2024 г декларация да липса на дейност през 2023 г

От „АВЕ КОМЕРС“ ЕООД

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни

30.06.2012 г

Конституционен съд обяви за противоконституционно налагането на санкции срещу работници и служители, работещи без трудов договор. С Решение № 7 от 19.06.2012 г по конституционно дело № 2/2012, съдът постанови, че работниците и служителите са по-слабата страна в едно трудово правоотношение, нямат възможност да контролират своите работодатели и следвотелно не могат да носят административно наказателна отговорност за явяването си на работа без трудов договор, т.е. не могат да бъдат глобявани.

Съдът постанови още, че държавата има задължение да се грижи за създаването на условия за осъществяването на правото на труд и че налагането на глоби не се помества в подхода, постановен от Конституцията, разбирайте- НЕ МОЖЕ ДЪРЖАВАТА ДА ГЛОБЯВА ГРАЖДАНИТЕ ЗА СОБСТВЕНАТА СИ НЕСВЪРШЕНА РАБОТА:

"Следователно чл. 414а КТ е неконституционен, защото най-напред противоречи на чл. 16 от Конституцията, тъй като законът не защитава и не гарантира труда, а наказва работника или служителя. На следващо място той не е в съответствие и с чл. 48 от Конституцията, защото държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на работника или служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор. "

Но най-важният аргумент на Конституционен съд е НАРУШЕНИЕТО НА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА- държавата се опитва да се намесва и налага административни санкции за неизпълнение на задължения от частноправен характер.

"Член 414а КТ влиза в противоречие и с Хартата на основните права на Европейския съюз, която има непосредствено действие в Република България като държава-членка на Съюза и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В Хартата правото на труд има уредба (чл. 15) като “право-свобода” в дял втори, озаглавен “Свободи”: всеки има право да работи и свободно да престира своя труд. Оспореният чл. 414а несъмнено поставя ограничения (гарантирани със санкция) на това основно право. Поначало ограничения на основните права, вкл. правата–свободи са допустими (Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.), стига да се спазва принципът на пропорционалността (чл. 5, ал. 1 и 4 от Договора за ЕС), който принцип трайно присъства и в практиката на Конституционния съд (Решение № 20 от 1998 г. по к.д. № 16 от 1998 г.; Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2 от 2002 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.). "

От Екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД