Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни НОВИНИ

Последна новина
НАП отчете рекорден ръст на събраните през 2022 г. просрочени задължения
Над 5 млрд. лв. неплатени в срок налози са постъпили в бюджета през миналата година

16.02.2023 г

Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения, отчете Националната агенция за приходите. Над 5 млрд. лв. данъци и осигурителни вноски са събрани през изминалата година в резултат на усилията на публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП, което е с почти 30 % повече в сравнение с 2021 г.

По-високата събираемост се дължи на ранното уведомяване на гражданите и фирмите, които са пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При трайна липса на съдействие и плащане от страна на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а в някои случаи се търси отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми.

Над 348 млн. лв. са просрочените задължения, събрани от НАП през 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Благодарение на автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват приходната агенция преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. При наличие на задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.

От приходната агенция препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите на НАП с ПИК или КЕП, за да проверят дали имат задължения и какъв е актуалният им размер. В случаите на образувано изпълнително производство, клиентите, които изпитват финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител, за да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения.

Източник: НАП

Въпроси и отговори

» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2019, 2020 и 2021 г. Какво да направим?

» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?

» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече ..

Санкциите срещу работници и служители без трудов договор- противоконституционни

30.06.2012 г

Конституционен съд обяви за противоконституционно налагането на санкции срещу работници и служители, работещи без трудов договор. С Решение № 7 от 19.06.2012 г по конституционно дело № 2/2012, съдът постанови, че работниците и служителите са по-слабата страна в едно трудово правоотношение, нямат възможност да контролират своите работодатели и следвотелно не могат да носят административно наказателна отговорност за явяването си на работа без трудов договор, т.е. не могат да бъдат глобявани.

Съдът постанови още, че държавата има задължение да се грижи за създаването на условия за осъществяването на правото на труд и че налагането на глоби не се помества в подхода, постановен от Конституцията, разбирайте- НЕ МОЖЕ ДЪРЖАВАТА ДА ГЛОБЯВА ГРАЖДАНИТЕ ЗА СОБСТВЕНАТА СИ НЕСВЪРШЕНА РАБОТА:

"Следователно чл. 414а КТ е неконституционен, защото най-напред противоречи на чл. 16 от Конституцията, тъй като законът не защитава и не гарантира труда, а наказва работника или служителя. На следващо място той не е в съответствие и с чл. 48 от Конституцията, защото държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на работника или служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор. "

Но най-важният аргумент на Конституционен съд е НАРУШЕНИЕТО НА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА- държавата се опитва да се намесва и налага административни санкции за неизпълнение на задължения от частноправен характер.

"Член 414а КТ влиза в противоречие и с Хартата на основните права на Европейския съюз, която има непосредствено действие в Република България като държава-членка на Съюза и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В Хартата правото на труд има уредба (чл. 15) като “право-свобода” в дял втори, озаглавен “Свободи”: всеки има право да работи и свободно да престира своя труд. Оспореният чл. 414а несъмнено поставя ограничения (гарантирани със санкция) на това основно право. Поначало ограничения на основните права, вкл. правата–свободи са допустими (Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.), стига да се спазва принципът на пропорционалността (чл. 5, ал. 1 и 4 от Договора за ЕС), който принцип трайно присъства и в практиката на Конституционния съд (Решение № 20 от 1998 г. по к.д. № 16 от 1998 г.; Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2 от 2002 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.). "

От Екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД