Търсене
Моля, въведете името, адреса или БУЛСТАТ/ЕИК на предприятието, чийто отчет търсите и натиснете бутон "Търсене" !


Последна новина
Предлагат двойно увеличение на лимита за плащания в брой на 10 000 евро
България трябва да обмисли повишаване на националния лимит за плащания в брой от 5000 на 10 000 евро, за да защити конкурентната позиция на местния бизнес и да се подготви за новите европейски регулации. В свой подробен анализ Фискалният съвет посочва, че тази стъпка е наложителна с оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624.
Новата европейска рамка, насочена срещу изпирането на пари, въвежда хармонизиран таван от 10 000 евро за бизнес трансакции в целия ЕС от 2027 година, като целта е да се осигурят предвидими условия за работа и да се улесни трансграничната търговия.
Текущият по-нисък праг в България създава излишни административни затруднения, принуждавайки компаниите да разделят плащания или да използват множество финансови инструменти. Това води до излишни оперативни разходи и забавяния, които са особено осезаеми за стартиращите предприятия и предприемачите. Увеличаването на лимита би опростило значително операциите и би повишило финансовата ефективност, без да отслабва механизмите за наблюдение на подозрителни сделки. Европейската рамка съзнателно не ограничава плащанията между физически лица, признавайки легитимността на парите в брой в ежедневния живот. Австрия, Германия, Унгария и скандинавските страни не прилагат изобщо подобни ограничения. Хърватия, Чехия и Испания вече прилагат прагове от 10 000 евро или повече.
Източник: econ.bg

Въпроси и отговори
» Задължително ли е публикуването на ГФО за ДЗЗД без дейност?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите за 2022, 2023 и 2024 г. Какво да направим?
» Пропуснали сме да си публикуваме отчетите в търговския регистър. Може ли да ги публикуваме при Вас, вместо това?
» Пропуснали сме да публикуваме декларация за липса на дейност до 30-ти юни. Можем ли да я публикуваме до 30-ти септември? вижте повече .

|
От риска и отговорността пред клиента зависи дали положеният личен труд от съдружник е независима икономическа дейност по ЗДДС или не
21.11.2011 г
НАП излезе с официално становище във връзка с това дали положеният личен труд от съдружник в търговско дружество е независима икономическа дейност по ЗДДС или не.
От това да се определи, като независима икономическа дейност или не даден труд, зависи дали получените възнаграждения за личен труд ще се включват в натрупания оборот, след който е задължителна регистрацията на физическото лице по ЗДДС и след който върху следващите получени суми ще трябва да се начислява 20% ДДС.
Въпросът засяга повече от половината фирми в България, тъй като по-голямата част са микро и малки предприятия от семеен тип, в които собствениците извършват дейност чрез дружества си.
Становището на НАП е съобразено преди всичко с практиката на съда на Европейската общност, който определя, че критериите за това кога една дейност е независима са дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най-вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо (дела С-202/90 и С-355/06).
С оглед на съдебната практика, НАП пояснява, че винаги, когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо клиентите, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същата са данъчно задължени по ЗДДС лица.
Съответно, когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството не поемат риска и отговорността, а същите се носят от самото дружество за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо клиентите, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност и за същата не са данъчно задължени по ЗДДС лица.
Изхождайки от това правило и с оглед спецификата на адвокатските дружества, се пояснява, че положеният личен труд от адвокат в адвокатско дружество винаги е независима икономическа дейност, тъй като той отговаря лично за причинените вреди на клиентите си и влиза в преки доверителни отношения с тях, независимо от членството си в адвокатско дружество.
В този смисъл положеният труд, като член на управителни и контролни органи в дружество, включително и адвокатско не е независима икономическа дейност.
НАП излезе със становище и относно установяването на местоположението на получател по ЗДДС.
Изтеглете целите текстове на становищета от тук:
Становище № 04-19-570/ 16-11-2011 г. относно: Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица
Становище № 15-00-26/16.11.2011 г. относно: установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
Източник: Национална агенция за приходите
|
|
"АВЕ КОМЕРС" ЕООД е вписано, като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД в Публичния регистър, воден от Комисията за защита на личните данни под рег.№ 150265.
Внимание! Всички права запазени!
Това издание или отделни негови части, включително идея, оформление, графики, изображения, текстове, алторитми са продукт на труда на екипа на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД, поради което всяко размножаване, цитиране, копиране, публикуване, предаване, въвеждане в информационни системи, по какъвто и да е начин, без изрично писмено съгласие на "АВЕ КОМЕРС" ЕООД или без позоваването на този сайт, включително с линк към него, както и създаването и ползването на други сайтове със същото или подобно предназначение със същия или подобен алгоритъм и организация на оборот, регистрация и удостоверяване на информацията, ще се смята за нарушаване на правата, обект на защита на Закона за авторското право и сродните му права и ще се преследва по съответен съдебен и/или административен ред.
Етикети: Публикуване на ГФО 2026, Публикуване на ГФО 2025, Публикуване на ГФО 2024, Публикуване на ГФО 2023, Публикуване на ГФО 2022, годишен финансов отчет, годишни финансови отчети, финансов отчет, финансови отчети, отчет, отчети, гфо, ГФО, закон за счетоводството, публикуване, публикуване на гфо, публикуване на ГФО, публикуване на годишен финансов отчет, публикуване на отчети, публикуване на отчет, онлайн, on-line, баланс, одитор, приходи, разходи, фирма, БУЛСТАТ, ЕИК, специализирано интернет издание за публикуване на гфо, специализиран сайт за публикуване на гфо, национален регистър за публикуване на гфо, firmeni otcheti, gfo, firmeni, otcheti, publikuvane, otcheti.com, гражданско дружество, неперсонифицирано дружество, ДЗЗД, НПО, СНЦ, сдружение, фондация, асоциация, ЮЛНЦ, осигурителна каса, търговско представителство, одит, кой трябва да публикува гфо, къде трябва да се публикуват ГФО, до кога трябва да се публикуват гфо, до кога е крайния срок, краен срок, какво трябва да се публикува, как да публикувам гфо, колко струва публикуване на гфо
|